Кратък отговор: Повечето откази идват от заето име, липсващ нотариален спесимен, несъответствие в капитала, невалиден адрес или непълна декларация. Чуждестранните учредители добавят легализация и превод към списъка.
Регистрацията на фирма в Търговския регистър е формализиран процес и грешките могат да доведат до отказ, загуба на платената държавна такса и забавяне. Ето най-честите грешки и как да ги избегнете.
1. Заето фирмено наименование
Търговският регистър не допуска две фирми с еднакво или много сходно наименование. Преди да подадете заявление, проверете наличността на желаното име в портала на ТР.
Съвет: Можете да запазите име за 6 месеца чрез заявление Д1.
2. Липсващ или некоректен спесимен
Спесименът от подписа на управителя е задължителен елемент от заявлението. Той трябва да бъде с нотариална заверка, дори при електронно подаване. Липсата му е една от най-честите причини за отказ.
3. Несъответствие в сумата на капитала
Банковият документ трябва да показва вноската по чл. 119, ал. 1, т. 4–5 ТЗ: когато капиталът е равен на законовия минимум (1 €), се внася цялата сума; когато капиталът е над минимума, се внася най-малко 70% — това правило важи и за ЕООД, и за ООД. Проверете дали сумата и основанието в документа съответстват на учредителния акт или дружествения договор.
4. Невалиден адрес на управление
Адресът на управление трябва да е реален и да имате правно основание за ползването му — наемен договор, нотариален акт за собственост или декларация за съгласие от собственика.
5. Непълни декларации
Заявлението изисква декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ (за истинността на заявените обстоятелства) и декларация по чл. 141, ал. 8 и 9 ТЗ от управителя. Всяка от тях трябва да бъде правилно попълнена и подписана. Пропускане на декларация или непопълнено поле води до отказ.
6. Грешен вид заявление
За регистрация на ЕООД или ООД се подава заявление А4. За ЕТ — заявление А1. Подаване на грешен тип заявление води до директен отказ.
7. Просрочено запазено име
Ако сте запазили фирмено име чрез заявление Д1, имайте предвид, че то е валидно само 6 месеца. След изтичането на срока, името може да бъде заето от друг.
Чуждестранни учредители: допълнителни проверки
Ако собственикът или управителят не е български резидент, добавете към списъка:
- Легализация или апостил. Чуждестранните официални документи може да изискват апостил или консулска легализация според държавата на издаване. Официалните документи от ЕС по Регламент (ЕС) 2016/1191 са освободени; извлеченията от търговски регистър не са.
- Заклет превод на български. Документите, които не са на български, обикновено изискват заверен превод.
- Свидетелство за съдимост — не за Търговския регистър. Регистърът не го изисква за стандартно ЕООД/ООД. Банката може да го поиска за KYC. За граждани на ЕС документ, обхванат от Регламент (ЕС) 2016/1191, е освободен от апостил и легализация; за документи от трети държави може да са нужни апостил или легализация и превод.
- Нотариално заверени съгласие и спесимен. Нотариалната заверка е отделно изискване от електронния подпис.
- Признаване на КЕП. КЕП от друга държава от ЕС се признава по eIDAS, но порталът на Търговския регистър трябва да го приеме технически — тествайте преди подаване.
- Банков KYC. Нерезидентът може да се нуждае от посещение в клон, доказателство за произход на средствата и проверка за санкции. Банката решава.
Пълният маршрут е на Чуждестранни учредители.
Как да минимизирате рисковете?
- Проверете името предварително в Търговския регистър
- Използвайте автоматизиран инструмент като Firmify за генериране на документи — системата попълва всички полета коректно
- Проверете документите преди подписване — сверете адреса, капитала и имената
- Не забравяйте спесимена — заверете го при нотариус преди подаването
С правилна подготовка и внимание към детайлите, регистрацията на фирма минава гладко от първия опит.
Често задавани въпроси
Коя е най-честата грешка при регистрация на фирма?
Непълни или неправилно попълнени документи — липсващо банково удостоверение, незаверен спесимен или грешки в декларациите. При чуждестранни учредители честа причина е и липсваща легализация или превод.
Какво става при отказ от Търговския регистър?
При отказ държавната такса не се връща. Трябва да подадете ново заявление с нова такса и коригирани документи. Ако отказът е процедурен, регистраторът може да допусне отстраняване; проверете решението.
Как да избегна грешки?
Използвайте генератор на документи за консистентност, сверете името със запазеното, проверете капитала по чл. 119, ал. 1, т. 4–5 ТЗ и не забравяйте нотариалния спесимен. Чуждестранните учредители трябва да потвърдят маршрута за легализация преди плащане.
Официални източници
Проверено на 10 ноември 2026 г.
- Търговски закон
- Закон за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ
- Агенция по вписванията — как да регистрирам фирма
Вижте и нашите подробни ръководства с конкретна информация за нотариуси и банки във вашия град: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.
Полезна ли беше тази статия?