ЕООД с чуждестранен собственик (2026): документи и стъпки

Основавате фирма от чужбина? Вижте маршрута за чуждестранни учредители, за да видите кои документи изискват легализация, дали ви трябва едно пътуване и кога е по-сигурно да поеме независим адвокат.

Може ли чужденец да притежава фирма в България? Да. Няма обща забрана граждани на ЕС, ЕИП или трети страни да притежават 100% от българско ЕООД или ООД. Разликата е практическа: документи за самоличност, апостил или легализация, нотариално заверен спесимен, адрес на управление в България, квалифициран електронен подпис (КЕП) и KYC процесът на банката.

Този материал е за чуждестранни учредители, които искат стандартно дружество с ограничена отговорност — не клон и не разрешение за пребиваване. Обяснява какво Търговският регистър наистина изисква, какво не, и къде процесът може да спре.

Кратко: ключови факти

Въпрос Кратък отговор
Може ли чужденец да притежава 100%? Да — няма обща забрана по гражданство; някои регулирани дейности изискват лиценз
Минимален капитал 1 €; при капитал над минимума се внася най-малко 70% (ЕООД или ООД)
Корпоративен данък 10% върху данъчната печалба
Данък дивидент за физически лица 5% окончателен данък; спогодба за избягване на двойното данъчно облагане може да го намали
Държавна такса 28,12 € онлайн / 56,24 € на хартия
Срок за произнасяне Първоначална регистрация: до края на следващия работен ден (чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ)
Трябва ли да пътувам? Обикновено за нотариалния спесимен; банката решава дали иска посещение
Свидетелство за съдимост Не се изисква от Търговския регистър за стандартно ЕООД/ООД
Адрес в България Задължителен — реален и достъпен
Разрешение за пребиваване Не — регистрацията и имиграцията са отделни производства

Кой може да притежава българско дружество?

Да. Българското право допуска български и чуждестранни физически и юридически лица да бъдат учредители на ЕООД или ООД (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Гражданството само по себе си не е основание за отказ.

Две ограничения са важни:

  • Регулирани дейности. Отбрана, телевизия и радиодейност, хазарт, финансови услуги и подобни сектори може да изискват лиценз или допълнителни условия за собственика.
  • Дееспособност и идентификация. Документите трябва да идентифицират учредителя и, когато е приложимо, действителния собственик (UBO).

Чуждестранно юридическо лице също може да притежава българско ЕООД/ООД. В този случай пакетът обикновено включва извлечение от търговския регистър на дружеството, решение на компетентния му орган, декларация за действителните собственици и пълномощно — с необходимия апостил или легализация и превод на български.

ЕООД или ООД за чуждестранен учредител?

  • ЕООД — един собственик. Собственикът може да бъде и управител. Обичайният избор за самостоятелен учредител.
  • ООД — двама или повече съдружници. Дружественият договор определя дяловете и управлението.

И двете форми имат ограничена отговорност и 10% корпоративен данък. Минималният капитал е 1 € за двете. Пълното сравнение е в ЕООД или ООД — коя правна форма да изберете?.

Какви документи са нужни на чуждестранния учредител?

Граждани на ЕС и ЕИП

В стандартния случай валиден паспорт или лична карта е достатъчен за идентификация. Търговският регистър може да изиска заверен превод на документи, които не са на български (чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ). При специфични случаи са възможни допълнителни документи — уточнявайте списъка към датата на подаване.

Граждани на трети страни

Типичният пакет е:

  • Паспорт — валиден и с ясно четливи данни.
  • Апостил или консулска легализация на чуждестранните официални документи според държавата на издаване.
  • Заклет превод на български, когато документът не е на български.
  • Нотариално заверени съгласие и образец от подписа на управителя (чл. 141, ал. 3 ТЗ).
  • Пълномощно, ако подписва или подава представител.
  • Декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ от управителя (ограничения, свързани с несъстоятелност и други законови пречки).
  • При чуждестранно юридическо лице собственик: извлечение от регистъра, корпоративно решение, декларация за UBO и доказателство за представителната власт.

Трябва ли свидетелство за съдимост?

Не за Търговския регистър. Свидетелството за съдимост не е сред документите, изисквани от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 за стандартна регистрация на ЕООД/ООД. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ вместо това.

Банката може да поиска свидетелство за съдимост като част от KYC. За гражданин на ЕС документ, обхванат от Регламент (ЕС) 2016/1191, е освободен от апостил и легализация, но може да е нужен заклет превод на български. За документ от трета държава може да са нужни апостил или легализация и превод. Визата или разрешението за пребиваване са отделно производство с отделен списък документи.

Кога е нужен апостил?

Зависи от документа и държавата на издаване:

  • Апостил — между държави, страни по Хагската конвенция за апостила.
  • Консулска легализация — когато не се прилага апостил или изключение.
  • Официални документи от ЕС, обхванати от Регламент (ЕС) 2016/1191 (раждане, брак, местожителство, свидетелство за съдимост и подобни граждански документи), са освободени от апостил и легализация между държавите членки. Извлеченията от търговски регистър и търговските документи не са обхванати от този регламент и може да изискват апостил.
  • Двустранен договор може да премахне легализацията за определени документи.

Firmify потвърждава маршрута за вашите документи преди плащане; не издава предварително правно становище за всяка държава.

Трябва ли да пътувам до България?

Обикновено за нотариуса, а понякога и за банката. Няма общо правило, че собственикът трябва да присъства физически за самото подаване в Търговския регистър.

  • Нотариален спесимен. Съгласието и образецът от подписа на управителя се заверяват нотариално по чл. 141, ал. 3 ТЗ. Стандартният маршрут е български нотариус. В някои случаи българско консулство в чужбина може да завери подписа — потвърдете предварително с консулството и Агенцията по вписванията.
  • Банков KYC. Банката решава дали за нерезидент е нужно лично присъствие. Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много все още изискват посещение.
  • КЕП. Квалифициран електронен подпис може да се издаде дистанционно от доставчици като Evrotrust или B-Trust, при спазване на правилата им за идентификация.

Практичният маршрут за много учредители е едно пътуване: нотариус, банков KYC и при нужда издаване на КЕП в България. Ако не можете да пътувате, независим адвокат може да обсъди представителство и пълномощно — това е адвокатски маршрут, не самостоятелен пакет документи.

КЕП, ЛНЧ и българският личен номер

Квалифицираният електронен подпис (КЕП) позволява онлайн подписване и подаване. КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване. Evrotrust и B-Trust са обичайните български доставчици; вижте Какво е КЕП и как да го получа?.

Чуждестранните учредители често питат за български личен номер:

  • ЕГН — за български граждани и някои постоянно пребиваващи.
  • ЛНЧ — личен номер на чужденец, използван от НАП, банки и някои електронни услуги.

Не са нужни и двата. Дали ви трябва ЛНЧ преди регистрацията зависи от статута ви и от конкретната институция или доставчик. Проверете с доставчика на КЕП, банката и НАП, преди да купувате подпис или да планирате пътуване.

Адрес на управление в България

ЕООД/ООД трябва да има адрес на управление в България, който е реален и достъпен. Обичайното доказателство е наемен договор, документ за собственост или съгласие от собственика. Виртуален офис може да работи, ако отговаря на законовите и практическите изисквания — адресът не трябва да е пощенска кутия, която не приема официална кореспонденция.

Капитал и банкова сметка

Минималният капитал е 1 €. Банковият документ трябва да показва вноската по чл. 119, ал. 1, т. 4–5 ТЗ:

  • капитал, равен на минимума — внася се 100%;
  • капитал над минимума — внася се най-малко 70%.

Правилото за 70% важи и за ЕООД, и за ООД. Остатъкът може да се внесе по-късно при условията в учредителния документ, в срок до две години от вписването (чл. 115, т. 4 ТЗ).

Откриването на набирателната сметка е банков онбординг, не формалност по регистрацията. За нерезидент банката може да поиска:

  • паспорт и доказателство за адрес;
  • документи за дружеството и информация за UBO;
  • доказателство за произход на средствата и на имуществото;
  • проверка за санкции и PEP;
  • посещение в клон.

Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много не. Банката решава, а Firmify не гарантира откриване на сметка. Вижте Набирателна сметка — какво трябва да знаете и ръководството Откриване на фирмена банкова сметка.

Данъци за българско дружество с чуждестранен собственик

Данък Ставка Бележки
Корпоративен данък 10% Върху данъчната печалба на българското дружество
Данък дивидент за физически лица 5% Окончателен данък по чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ; спогодба може да го намали
ДДС 20% Задължителна регистрация над 51 130 € оборот за текущата календарна година (от 2026 г., чл. 96, ал. 1 ЗДДС); за определени услуги през граница се прилага чл. 97а
Данък при източника върху други доходи Варира Дивиденти, лихви, авторски и технически услуги може да подлежат на удържане; спогодбите може да го намалят

Това е обобщение, не индивидуален данъчен съвет. Данъчното резидентство на собственика, спогодбата с тази държава и реалната дейност на дружеството определят крайния резултат. Пълният календар е в Данъци за нова фирма. Ако управителят живее в чужбина, приложимият осигурителен режим може да зависи от координацията в ЕС или от двустранен договор — потвърдете със специалист; вижте Осигуряване на управител на ЕООД.

След регистрацията: ЕИК, БУЛСТАТ и НАП

С вписването в Търговския регистър дружеството получава ЕИК. Данните се вписват служебно в регистър БУЛСТАТ по чл. 10, ал. 2 ЗРБ. Отделно заявление в БУЛСТАТ за дружество не се подава. Служебното вписване е с дължима такса, която се плаща след уведомлението (чл. 10, ал. 4 и 7 ЗРБ).

БУЛСТАТ регистрацията е относима към физически лица и самоосигуряващи се, които не се вписват в Търговския регистър. Не смесвайте двата маршрута.

След регистрацията обикновено са нужни:

  • откриване или преобразуване на фирмената банкова сметка;
  • регистрация в НАП, когато е приложимо;
  • счетоводство и payroll;
  • регистрация по ДДС при надвишаване на прага или при нужда от регистрация по чл. 97а.

Чести грешки на чуждестранните учредители

  1. Да приемат, че свидетелство за съдимост е задължително за Търговския регистър. Не е; банката може да го поиска отделно.
  2. Да използват грешна форма на името. Фирменото наименование трябва да съвпада буквално със запазеното име и учредителните документи, включително правно-организационната форма.
  3. Да подадат незаверен спесимен. Нотариалната заверка е отделно изискване от електронния подпис.
  4. Да внесат грешна сума. 100% при минимума, 70% над минимума — за ЕООД или ООД.
  5. Да планират дистанционна банкова сметка без проверка. KYC за нерезиденти е специфичен за всяка банка.
  6. Да забравят доказателството за адрес. Адрес без правно основание може да доведе до отказ или последваща корекция.
  7. Да смесват регистрацията с разрешение за пребиваване. Това са отделни производства.

Често задавани въпроси

Може ли чужденец да притежава 100% от българско дружество?

Да. Няма обща забрана граждани на ЕС/ЕИП или трети страни да притежават ЕООД или ООД. Някои регулирани дейности изискват лиценз и допълнителни условия. Разликата е в документите: самоличност, легализация, превод и понякога български личен номер.

Трябва ли свидетелство за съдимост за регистрация на ЕООД?

Не. Търговският регистър не изисква свидетелство за съдимост за стандартна регистрация на ЕООД/ООД. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ. Банката може да поиска свидетелство за KYC. За гражданин на ЕС документ, обхванат от Регламент (ЕС) 2016/1191, е освободен от апостил и легализация; може да е нужен превод. За документ от трета държава може да са нужни апостил или легализация и превод.

Трябва ли да пътувам до България, за да регистрирам фирма?

Обикновено за нотариалния спесимен. Посещението на България е типичният маршрут; българско консулство в чужбина също може да завери в някои случаи — потвърдете предварително. Банката решава дали нерезидентът трябва да присъства за KYC. Ако не можете да пътувате, адвокат може да обсъди представителство и пълномощно.

Мога ли да използвам чужд квалифициран електронен подпис?

КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване. Evrotrust и B-Trust са обичайните български доставчици.

Колко капитал ми трябва за ЕООД или ООД?

Минимумът е 1 €. Ако дружеството се регистрира с капитал над минимума, преди регистрацията се внася най-малко 70% — за ЕООД или ООД. Остатъкът може да се внесе по-късно при условията в учредителния документ, в срок до две години (чл. 115, т. 4 ТЗ).

Трябва ли ми адрес в България?

Да. Дружеството трябва да има адрес на управление в България, който е реален и достъпен. Виртуален офис може да работи, ако отговаря на изискванията и имате правно основание за ползването му.

Дава ли ми българската фирма разрешение за пребиваване?

Не. Регистрацията на фирма и имиграцията са отделни. Българското дружество не дава автоматично право да живеете в България.

Трябва ли отделна БУЛСТАТ регистрация?

Не, не за дружество. ЕИК се издава с вписването в Търговския регистър, а данните се вписват служебно в БУЛСТАТ по чл. 10, ал. 2 ЗРБ. БУЛСТАТ регистрацията е относима към физически лица и самоосигуряващи се, които не се вписват в Търговския регистър.

Официални източници

Проверено на 10 ноември 2026 г.


Следваща стъпка. Проверете своя маршрут с пет въпроса на Чуждестранни учредители или стартирайте стандартния пакет документи от регистрация на фирма. За целия процес прочетете Как да започна фирма в България и Регистрация на ЕООД в България.

Този материал е обща информация, не правен или данъчен съвет. Търговският регистър и банката решават всеки конкретен случай. Firmify подготвя документи и указания за подаване; не гарантира вписване или банкова сметка.

Полезна ли беше тази статия?

Подробно ръководство по тази тема:

Как да регистрирате фирма в България

12 мин. четене

БЕЗПЛАТНО

Проверете дали фирменото име е свободно

Подгответе заявление Д1 за запазване на име в Търговския регистър — €0 с Firmify.