Регистрация на фирма в България от чужбина
Може ли чужденец да регистрира фирма в България?
| Въпрос | Кратък отговор |
|---|---|
| Може ли чужденец да притежава 100%? | Да — няма обща забрана по гражданство; някои регулирани дейности изискват лиценз |
| Минимален капитал | 1 EUR; при капитал над минимума се внася най-малко 70% |
| Корпоративен данък | 10% върху данъчната печалба |
| Данък дивидент за физически лица | 5% окончателен данък; спогодба може да го намали |
| Държавна такса | 28.12 EUR онлайн / 56.24 EUR на хартия |
| Срок за произнасяне | По закон: до края на следващия работен ден (чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ); на практика обичайно 3–5 работни дни |
| Трябва ли да пътувам? | Обикновено за нотариалния спесимен; банката решава дали иска посещение |
| Свидетелство за съдимост | Не се изисква от Търговския регистър за стандартно ЕООД/ООД |
| Адрес в България | Задължителен — реален и достъпен |
| Разрешение за пребиваване | Не — регистрацията и имиграцията са отделни производства |
Този гайд е за стандартно дружество с ограничена отговорност — не за клон, не за разрешение за пребиваване и не за регулирана дейност. Целта е да покаже какво Търговският регистър наистина изисква, кои стъпки са пред нотариус и банка и къде е по-сигурно да поеме независим адвокат.
Искате първо да проверите вашия случай? Пет въпроса на Чуждестранни учредители показват дали ви трябва едно пътуване, легализация или адвокат — преди да платите.
Кой може да бъде учредител и какво не се изисква
Българското право допуска български и чуждестранни физически и юридически лица да бъдат учредители на ЕООД или ООД (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Гражданството не е пречка, а фирмата може да бъде притежавана изцяло от чужденец.
Две ограничения са важни:
- Регулирани дейности. Отбрана, телевизия и радиодейност, хазарт, финансови услуги и подобни сектори може да изискват лиценз или допълнителни условия за собственика.
- Дееспособност и идентификация. Документите трябва да идентифицират учредителя и, когато е приложимо, действителния собственик (UBO).
Чуждестранно юридическо лице също може да притежава българско ЕООД/ООД. В този случай пакетът обикновено включва извлечение от търговския регистър на дружеството, решение на компетентния му орган, декларация за действителните собственици и пълномощно — с необходимия апостил или легализация и превод на български.
Какво не се изисква за стандартна регистрация:
- българско гражданство или постоянно пребиваване;
- разрешение за пребиваване — то е отделно производство;
- свидетелство за съдимост за Търговския регистър;
- нотариално заверен учредителен акт, ако документът се подписва с КЕП по предвидения ред.
ЕООД или ООД за чужденец
- ЕООД — един собственик. Собственикът може да бъде и управител. Обичайният избор за самостоятелен учредител.
- ООД — двама или повече съдружници. Дружественият договор определя дяловете и управлението.
И двете форми имат ограничена отговорност и 10% корпоративен данък. Минималният капитал е 1 EUR за двете. Разликата е основно в броя документи и в това кой взема решенията. Пълното сравнение е в ЕООД или ООД — коя правна форма да изберете?.
За чужденец, който стартира сам, ЕООД обикновено е по-простият маршрут: един собственик, един управител и един набор документи. ООД е по-подходящо, когато двама или повече души споделят собствеността и искат ясни правила за управление.
Документи за чуждестранни учредители
Граждани на ЕС и ЕИП
В стандартния случай валиден паспорт или лична карта е достатъчен за идентификация. Търговският регистър може да изиска заверен превод на документи, които не са на български (чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ). При специфични случаи са възможни допълнителни документи — уточнявайте списъка към датата на подаване.
Граждани на трети страни
Типичният пакет е:
- Паспорт — валиден и с ясно четливи данни.
- Апостил или консулска легализация на чуждестранните официални документи според държавата на издаване.
- Заклет превод на български, когато документът не е на български.
- Нотариално заверени съгласие и образец от подписа на управителя (чл. 141, ал. 3 ТЗ).
- Пълномощно, ако подписва или подава представител.
- Декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ от управителя (ограничения, свързани с несъстоятелност и други законови пречки).
- При чуждестранно юридическо лице собственик: извлечение от регистъра, корпоративно решение, декларация за UBO и доказателство за представителната власт.
Трябва ли свидетелство за съдимост?
Не за Търговския регистър. Свидетелството за съдимост не е сред документите, изисквани от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 за стандартна регистрация на ЕООД/ООД. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ вместо това.
Банката може да поиска свидетелство за съдимост като част от KYC. За гражданин на ЕС документ, обхванат от Регламент (ЕС) 2016/1191, е освободен от апостил и легализация, но може да е нужен заклет превод на български. За документ от трета държава може да са нужни апостил или легализация и превод.
Апостил, легализация и превод
Дали ви трябва апостил зависи от документа и държавата на издаване:
| Ситуация | Какво обикновено е нужно |
|---|---|
| Официален документ от държава по Хагската конвенция | Апостил |
| Държава извън конвенцията или без приложимо изключение | Консулска легализация |
| Официален документ от ЕС по Регламент (ЕС) 2016/1191 | Освободен от апостил и легализация; превод може да е нужен |
| Извлечение от търговски регистър или търговски документ | Не е обхванат от Регламент 2016/1191; апостил може да е нужен |
| Документ, който не е на български | Заклет превод на български |
Двустранен договор може да премахне легализацията за определени документи. Затова не приемайте, че една държава винаги изисква апостил, или че никога не изисква. Проверете конкретния документ и държавата преди подаване.
Firmify потвърждава маршрута за вашите документи преди плащане; не издава предварително правно становище за всяка държава.
Трябва ли да пътувате до България?
Обикновено за нотариуса, а понякога и за банката. Няма общо правило, че собственикът трябва да присъства физически за самото подаване в Търговския регистър.
- Нотариален спесимен. Съгласието и образецът от подписа на управителя се заверяват нотариално по чл. 141, ал. 3 ТЗ. Стандартният маршрут е български нотариус. В някои случаи българско консулство в чужбина може да завери подписа — потвърдете предварително с консулството и Агенцията по вписванията.
- Банков KYC. Банката решава дали за нерезидент е нужно лично присъствие. Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много все още изискват посещение.
- КЕП. Квалифициран електронен подпис може да се издаде дистанционно от доставчици като Evrotrust или B-Trust, при спазване на правилата им за идентификация.
Практичният маршрут за много учредители е едно пътуване: нотариус, банков KYC и при нужда издаване на КЕП в България. Ако не можете да пътувате, независим адвокат може да обсъди представителство и пълномощно — това е адвокатски маршрут, не самостоятелен пакет документи.
| Маршрут | За кого е | Какво включва |
|---|---|---|
| Документи онлайн + едно пътуване | Гражданин на ЕС/ЕИП, едноличен собственик, има КЕП | Нотариус и банка при едно пътуване; подаване с КЕП |
| Едно пътуване + легализация | Гражданин извън ЕС или без КЕП | Апостил/легализация и превод, после нотариус и банка |
| С адвокат | Фирма собственик, trustee или не можете да пътувате | Представителство, пълномощно и координация на документите |
КЕП и ЛНЧ
Квалифицираният електронен подпис (КЕП) позволява онлайн подписване и подаване. КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване. Evrotrust и B-Trust са обичайните български доставчици.
Чуждестранните учредители често питат за български личен номер:
- ЕГН — за български граждани и някои постоянно пребиваващи.
- ЛНЧ — личен номер на чужденец, използван от НАП, банки и някои електронни услуги.
Не са нужни и двата. Дали ви трябва ЛНЧ преди регистрацията зависи от статута ви и от конкретната институция или доставчик. Проверете с доставчика на КЕП, банката и НАП, преди да купувате подпис или да планирате пътуване.
Капитал, банкова сметка и адрес
Минималният капитал е 1 EUR. Банковият документ трябва да показва вноската по чл. 119, ал. 1, т. 4–5 ТЗ:
- капитал, равен на минимума — внася се 100%;
- капитал над минимума — внася се най-малко 70%.
Правилото за 70% важи и за ЕООД, и за ООД. Остатъкът може да се внесе по-късно при условията в учредителния документ, в срок до две години от вписването (чл. 115, т. 4 ТЗ).
Откриването на набирателната сметка е банков онбординг, не формалност по регистрацията. За нерезидент банката може да поиска:
- паспорт и доказателство за адрес;
- документи за дружеството и информация за UBO;
- доказателство за произход на средствата и на имуществото;
- проверка за санкции и PEP;
- посещение в клон.
Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много не. Банката решава, а Firmify не гарантира откриване на сметка. Вижте ръководството Откриване на фирмена банкова сметка.
Дружеството трябва да има адрес на управление в България, който е реален и достъпен. Обичайното доказателство е наемен договор, документ за собственост или съгласие от собственика. Виртуален офис може да работи, ако отговаря на законовите и практическите изисквания — адресът не трябва да е пощенска кутия, която не приема официална кореспонденция.
След регистрацията: ЕИК, БУЛСТАТ, НАП и данъци
С вписването в Търговския регистър дружеството получава ЕИК. Данните се вписват служебно в регистър БУЛСТАТ по чл. 10, ал. 2 ЗРБ. Отделно заявление в БУЛСТАТ за дружество не се подава. Служебното вписване е с дължима такса, която се плаща след уведомлението (чл. 10, ал. 4 и 7 ЗРБ).
БУЛСТАТ регистрацията е относима към физически лица и самоосигуряващи се, които не се вписват в Търговския регистър. Не смесвайте двата маршрута.
| Данък | Ставка | Бележки |
|---|---|---|
| Корпоративен данък | 10% | Върху данъчната печалба на българското дружество |
| Данък дивидент за физически лица | 5% | Окончателен данък по чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ; спогодба може да го намали |
| ДДС | 20% | Задължителна регистрация над 51 130 EUR оборот за текущата календарна година (чл. 96, ал. 1 ЗДДС); за определени услуги през граница се прилага чл. 97а |
| Данък при източника върху други доходи | Варира | Дивиденти, лихви, авторски и технически услуги може да подлежат на удържане; спогодбите може да го намалят |
Това е обобщение, не индивидуален данъчен съвет. Данъчното резидентство на собственика, спогодбата с тази държава и реалната дейност на дружеството определят крайния резултат. Ако управителят живее в чужбина, приложимият осигурителен режим може да зависи от координацията в ЕС или от двустранен договор — потвърдете със специалист. Вижте Данъци за фирма в България и Осигуряване на управител на ЕООД.
След регистрацията обикновено са нужни:
- откриване или преобразуване на фирмената банкова сметка;
- регистрация в НАП, когато е приложимо;
- счетоводство и payroll;
- регистрация по ДДС при надвишаване на прага или при нужда от регистрация по чл. 97а.
Чести грешки на чуждестранните учредители
- Да приемат, че свидетелство за съдимост е задължително за Търговския регистър. Не е; банката може да го поиска отделно.
- Да използват грешна форма на името. Фирменото наименование трябва да съвпада буквално със запазеното име и учредителните документи, включително правно-организационната форма.
- Да подадат незаверен спесимен. Нотариалната заверка е отделно изискване от електронния подпис.
- Да внесат грешна сума. 100% при минимума, 70% над минимума — за ЕООД или ООД.
- Да планират дистанционна банкова сметка без проверка. KYC за нерезиденти е специфичен за всяка банка.
- Да забравят доказателството за адрес. Адрес без правно основание може да доведе до отказ или последваща корекция.
- Да смесват регистрацията с разрешение за пребиваване. Това са отделни производства.
Ако искате първо да подредите решението — гражданство, апостил, нотариус, банка и КЕП — прочетете Фирма от чужбина: 5 решения преди да платите.
Често задавани въпроси
Да. Няма обща забрана граждани на ЕС/ЕИП или трети страни да притежават ЕООД или ООД. Някои регулирани дейности (например отбрана, радио/телевизия или хазарт) изискват лиценз и може да имат допълнителни условия. Разликата е в документите: самоличност, легализация, превод и понякога български личен номер.
Обикновено за нотариалния спесимен. Българско консулство в чужбина може да завери в някои случаи — потвърдете предварително. Банката решава дали нерезидентът трябва да присъства за KYC. Ако не можете да пътувате, адвокат може да обсъди представителство и пълномощно.
Зависи от документа и държавата на издаване. Официални документи от ЕС по Регламент (ЕС) 2016/1191 са освободени от апостил и легализация между държавите членки, но извлеченията от търговски регистър и търговските документи не са обхванати от регламента. За документ от трета държава може да са нужни апостил или консулска легализация и заклет превод.
Не за Търговския регистър. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ. Банката може да поиска свидетелство за съдимост като част от KYC.
КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване.
Не. Регистрацията на фирма и имиграцията са отделни производства. Българската фирма не ви дава автоматично право да живеете в България.
Всички ръководства
- Регистрация на фирма в България за чужденци (2026)
- Как да регистрирате фирма в България
- Регистрация на ЕООД в България – пълно ръководство
- Регистрация на ООД в България – ръководство
- Проверка и запазване на име на фирма
- Документи за регистрация на фирма в България
- Подписване на документи за фирма – КЕП, спесимен, Firmify
- Помощ при подписване – Evrotrust, PDF, B-Trust
- Подписване на PDF с КЕП извън Firmify – Adobe Reader, стъпки
- Evrotrust и Firmify: какво е възможно днес
- B-Trust, смарт карта и BISS при подписване
- Регистрация по ДДС в България – кога и как
- Набирателна сметка за ЕООД — документ от банка
- ГФО 2026: заявление Г2 до 30 септември
- Колко струва регистрация и поддръжка на фирма
- Онлайн регистрация на фирма в България
- Данъци за фирма в България – ставки, срокове, оптимизация
- Ликвидация на ЕООД/ООД в България — процедура и срокове
- Прехвърляне на дялове в ЕООД/ООД — процедура и документи
- Промяна на обстоятелства в Търговски регистър (А4)
- Превалутиране на капитал в евро — ЕООД и ООД
- GDPR Политика и правни документи за фирма
- Трудов договор и HR документи за фирма в България
- Как да намерите счетоводител или адвокат за фирма в България
- Партньорска програма на Firmify — как да печелите
- Фирмени документи – оферти, проформи, фактури
- Трябва ли ми адвокат за регистрация на фирма?
- Firmify, адвокат или DIY регистрация — сравнение
- Регистрация на фирма с Firmify — как протича стъпка по стъпка
- Регистрация на фирма без КЕП (2026)
- Колко време отнема регистрацията на фирма?
- Какво следва след получаване на ЕИК?
- Нужно ли е да ходя на нотариус при регистрация на фирма?
- ЕООД или свободна професия — кое е по-изгодно?
- ЕООД или ООД — кое да изберете?
- Колко струва регистрация на фирма през 2026?
- Осигуряване на управител на ЕООД — видове и задължения
- Радар за публични поръчки: CPV кодове и профил във Firmify
- Какво означава „AI помощ“ за TED обявления
- Пълен флоу: TED радар, case и платен документен пакет във Firmify
- Платеният документен пакет за TED: файлове, плащане и редакция
- Как да намерите CPV кода за вашия бизнес
- Изисквания за участие в обществена поръчка в България
- Чл. 97а ЗДДС — месечно ДДС и VIES подаване
- VIES декларации в България — наръчник 2026
- Как да използвате счетоводния модул на Firmify
- Месечен счетоводен чеклист за ЕООД
- Как да подадете ДДС декларация с Firmify
- Как да въведете покупка (фактура от доставчик) в Firmify
- Как да издадете фактура с Firmify
- Как да затворите счетоводен период в Firmify
- Годишен финансов отчет (ГФО) с Firmify
- Речник на счетоводните термини в България
- Може ли собственик на ЕООД да води счетоводство сам?
- DIY счетоводство или счетоводител: колко струва всяко (2026)
- DIY счетоводство: грешки, глоби и кой носи отговорност
- Хибриден модел: сам водите книгите, счетоводител приключва годината
- Смяна на счетоводител с самостоятелно счетоводство (и обратно)
- Банков импорт и съпоставяне в Firmify
- ТРЗ и заплати в Firmify — наръчник за ЕООД
- Дълготрайни активи и амортизация в Firmify
- Как да стана свободна професия — пълно ръководство 2026
- Регистрация в БУЛСТАТ за свободна професия — стъпка по стъпка 2026
- Регистрация като свободна професия за чужденци (2026)
- Данъци и осигуровки за свободна професия 2026
- Калкулатор свободна професия vs ЕООД — как да ползвате
- Счетоводство за свободна професия — самостоятелно в Firmify
- Свободна професия и ДДС в България 2026
- ОКД-5 — регистрация на самоосигуряващо се лице в НАП
- Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за свободна професия
- Свободна професия за IT специалисти в България 2026
- Кога да преминеш от свободна професия към ЕООД?
- Как да изберем осигурителен доход при свободна професия 2026
- Public API v1 — документация за разработчици
- Как да използвате Firmify Public API — ръководство за разработчици
- Public API Changelog
Полезна ли беше тази статия?